Неподозирано райско кътче, скътано в най-красивата западно-родопска котловина – Чепинската. Едно място, където магията на природата и чарът на сезоните си дават среща. В южната част на котловината е разположен родопският град Ракитово - само на 130 км от София по магистрала „Тракия” и на 90 км от Пловдив. Общината се състои от три прекрасни населени маста Ракитово, Костандово и Дорково. Ширнали се в западната част на най-българската планина – Родопи, по северните скатове на масива „Сютка” и южните склонове на дяловете „Алабак”и „Каркария”.
Стари предания разказват: „… че на това дълбоко място, преди много векове било езеро, та някой подземен огън или силна трескавица, разцепил се рътта, гдето е на устието на прохода и гдето сега изтичат цепинските реки, които са излезли от езерото. Водата в полето издавила много села и навлякла толкова си камъне, чтото от тога до днес те се прекарват за разни потребности и не ще се свършат никогаш. Със стремлението на тази вода излязъл и един исполински воден звер, който приличал на кит (на гръцки хархариях). Тоя звер, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата (дн. Ветрен дол и Братиница) и умрел, та псетата ели месата му и оттогава отцепеният клон нарекли Каркария…”.
Може би намерените по повърхността на земята в тази част на България кости на исполински чудовища са накарали местните хора да ги оприличат с останки от китове, а кита винаги сме свързвали с представите за нещо огромно. Каркария и днес се нарича високото плоскогорие на Родопите между реките Чепинска, Ракитовска и Стара река. В южните му поли са град Ракитово, град Костандово и село Дорково - голямо и спретнато. Вероятно името му идва от "доркас" - вид диви кози, които се срещали в цялата Каркария и особено под скалистия пролом на река Мътница, през която изтича язовир "Батак". Сред тази красота, някога хората построили голям манастир с метох, но от него днес не е останало нищо освен името на малката котловина Метоха. Родопите тук са приказни и са преходът към Тракийската низина. Тук е и язовир "Батак". Заобиколен от всичките си страни от ниски планински върхове, които се спускат чак до водата и образуват красиви заливи.
Районът на Ракитово е със слаба ветровитост, ниска влажност, много слънчеви дни и умерена облачност. Зимата е мека, лятото е прохладно, чистият въздух е балсам за белодробните заболявания, а фантастичната природа създава условия за пълноценна почивка по всяко време на годината.
Ракитово е красив планински курорт с възможности за развитие на туризма. Даденостите за това са много, като един от основните обекти, които си заслужава да бъдат посетени е крепостта „Цепина”, намираща се над село Дорково. Това е средновековна крепост, наричана от хронистите „чутовна”, „недостъпна”. Тя е столица на Родопската област, престолнина на деспот Алексий Слав. Още по-уникална и неповторима със своята историческа забележителност е палеонтологичното находище до село Дорково. Това е защитен обект, проучен през 1985 – 1986 г. от българо-френската експедиция. Определя се като първия по големина в Европа обект със световна значимост. Това богато палеонтологично находище е уникално, както на Балканския полуостров, така и в целия свят. Специалистите откриват следи от живота по нашите земи преди пет милиона години. Изобилието на костен материал е толкова голямо, че за трите години са разкопани едва 15 кв.м. при обща площ на находището 1100 кв.м. достигнат е 1 метър дълбочина, тоест краят на фосилоносния пласт. От находището са извадени над 600 кости на едри гръбначни животни, отделно от тях и много останки от различни дребни животни. Открити са два вида мастодонти от рода „Ананкус арвернензис”. Намерени са кости на повече от тридесет вида едри гръбначни животни, бивници /изцяло запазен бивник на мастодонт с дължина 2,95 м/, челюсти и кътници на хоботни, фрагмент от птици, насекомоядни, зайцеобразни, свинеобразни следи от дребни гризачи. Извадени са останки от маймуни /примат/, трипръсти коне /хипарион/, елени, носорози примитивни мечки.
Друга забележителност е историческата местност „Алков камък”, както и тракийската крепост в местността „Пашино бърдо”, запазени са участъци от римско - тракийски път около планинския рид „Каркария”, основи от базилика в Ракитово и други обекти представляващи туристически интерес.
В групата на тези обекти попада и пещерата „Лепеница”, която е разположена на територията на Община Ракитово – с дължина 1200 м. През нея протича подземна река.
Това, което трябва да се види непременно е Часовниковата кула в Ракитово, построена 1872 г. - своеобразен архитектурен паметник, изграден на северозападния склон на височината Бърдо. Кулата е от две части с каменна зидария, с височина 18,60 м. Часовниковата кула в Ракитово е исторически паметник на културата от национално значение.
Тук се намира и Църквата „Св.Неделя”, построена от християни и мохамедани, като Иконостасът е дело на Банската художествена школа. Четиринадесетте икони вътре са най-добрите иконописни образци от VI – VII в.
Ранно - християнската църква в местността „Николица”- датира от V-VI в. Базиликата е свързана с културата на местното тракийско племе беси. Съществувала е до XVII в., след което е била разрушена. През 1923 г. е издигнат малък параклис „Свети Никола” - впечатляващ с големината си и своята монументалност и представителност на запазените архитектурно-художествени детайли.
Историческият музей в Ракитово е разположен в Апостоловата къща и новата сграда към нея. Къщата е построена през 1906 г. В музея има уредени три експозиции – археологическа, етнографска и историческа.
В държавната дивечовъдна станция “Ракитово”, се намира и единствения по рода си в България биосферен резерват “Мантарица”, запазен като обиталище на глухарите, а от флората - на родопското лале. Резерватът обхваща девствени иглолистни гори, където някои дървета достигат до 40 м височина. Обектът е разположен от 1450 м до 1825 м надморска височина, като средната температура е 23 градуса, а валежите -819 мм. По тези места често се среща мечка, елени, сърни, зайци, дива свиня, лисица. Птичето царство е представено от орли, соколи, черен щъркел, лещарка, гривяк, черен синигер, голям пъстър кълвач. Територията е обявена за защитена през 1968 г., за да се опази уникалното обиталище за глухари, а през 1977г. ЮНЕСКО включва резервата в програмата “Човек и биосфера”.
Не само екзотичната природа и богатата флора и фауна са определение за това райско кътче. Картината се допълва от многобройните планински реки, богати на пъстърва и мряна, а във високопланинският язовир ”Батак” гъмжи от сом, шаран, бяла риба, каракуда. Допълнителна тръпка за риболовците е зимния улов върху лед.
Определено няма да сгрешат с избора си и тези, които искат да попълнят ловната си колекцията с благороден елен, дива свиня, сърна, глухар, а при малко по-голям късмет могат да попаднат на мечка, вълк, лисица. Всичко, необходимо за един добър улов се осигурява от дивечовъдната станция - луксозен транспорт, преводач, ловен водач, викач, носач, при необходимост - организиране на хайка.
Кулминацията обикновено настъпва, вечер след успешен улов в някой от четирите ловни дома, край камината на чаша българска ракия или червено вино, допълнени с вкусни местни ястия.
Не по-малко важни са и годишните празници в Община Ракитово:
Бабинден – почитането на бабите е свързано със специален ритуал, който се изпълнява в Читалището и след това в Общината.
Великден – традицията на изписването на великденските яйца с восък и писалка е характерна и специфична за района на Ракитово и Велинград.
В началото на месец август на Илинден /по стар стил/ се провежда международен фолклорен фестивал в с. Дорково. През 1999 г., с подкрепата и съдействието на фондация „Пътеки”, която е официален представител на България в Международен съвет на организациите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства – фестивалът прераства в международен.
Западните Родопи и Чепинско, тази благословена българска земя, с красива природа и уникално културно–историческо наследство дава много възможности за бизнес туризъм. С малък ресурс много от тези забележителности ще се превърнат в интересни туристически обекти с възможности, тенденции и перспективи, но за това ще разкажем в следващия брой на сп. „Туризъм и имоти”.