„Когато България ще има Банско за българина ще стане излишна Швейцария !”
/Васил Кънчов/
Миналото на Банско е забулено в древността. За него свидетелстват останките от няколко антични крепости, тракийски надгробни могили, средновековни поселения и църкви в землището на града. Първото документално потвърждаване за съществуването на селището е от 1576 година.
През Възраждането Банско се развива като градски търговско-занаятчийски център. Предприемчивите му жители установяват търговски връзки със селища по Егейското крайбрежие, Централна и Западна Европа, като пренасят стоки с конски кервани и откриват кантори там.
Разширените контакти събуждат рано националното самосъзнание на населението. Банско е родно място на Паисий Хилендарски – родоначалник на Българското възраждане, на Неофит Рилски – един от най-видните български просветители, на Тома Вишанов /Молера/ - основател на Банската художествена школа, на много именити дейци и участници в борбата за национално освобождение, за да се стигне до Никола Вапцаров – един от най-гениалните поети на България.
Духът на миналото е пренесен през времето. Неповторимата природна красота на Пирин планина, съчетана с богатото културно-историческо наследство, превръщат Банско в притегателен туристически център през всички сезони на годината.
В Община Банско има над 130 архитектурно-исторически паметници на културата, от които 7 с национално значение. Регистрирани са над 100 археологически обекти. Музейният комплекс разполага с много добре развита музейна мрежа.
Музейните обекти в Банско са неразделна част от незабравимия свят на миналото. В тях са събрани предмети на бита от различни епохи – археологически находки, етнографски материали, самобитни носии, старопечатни книги и ръкописи, оригинални икони и дърворезби, богат снимков материал.
В продължение на няколко десетилетия родолюбивите банскалии изграждат музейните обекти, в които да се покаже богатото културно-историческо наследство завещано и съхранено от дедите им.
В старинната част на града е запазена самобитната банска архитектура от епохата на Възраждането, с открояващия се църковен ансамбъл „Св. Троица”. Храмът е един от най-големите в България. Представлява трикорабна базилика. Построена през 1835 година от местни майстори по инициатива на Лазар Герман. Иконостасът е дело на художника-дърворезбар Велян Огнев, а иконите са рисувани от Тома Вишанов – Молера, Димитър, Симеон и Георги Молерови, видни представители на Банската иконописна школа. Непосредствено до църквата, през 1850 година уста Глигор Доюв издига кула-камбанария, на която през 1866 година е монтиран часовников механизъм, изработен от самоукия бански майстор Уста Тодор Хаджирадонов.
Веляновата къща е открита през 1977 година. Тя е обявена за паметник на културата с национално значение и е образец на архитектурния тип укрепена къща по времето на Възраждането. Интериорът й е характерен за епохата. Уникална е със стенописите и дърворезбованите тавани, дело на Велян Огнев – представител на Дебърската художествена школа.
Къщата е строена през 18 век. Представлява каменна двуетажна сграда с приземие, което включва изба /мазе/ с характерен вход и двуделно скривалище, засводено в същинската му част. Зидана стълба в предверието на скривалището го свързва със стая на укрепеното ядро на жилищния етаж. На втория етаж са разположени гостната, всекидневната, женската стая и работна стая.
Укрепеният характер на къщата се подчертава и от малките прозорци с железни решетки, залостващите се врати, ориентираните към входовете вътрешни и външни бойници, просторен чардак с дърворезбена розетка. Строгият архитектурен градеж е в контраст с богатата й стенописна украса. Празнично и тържествено въздейства декорацията на централната фасада.
В пейзажите си Велян Огнев пресъздава популярните за времето изгледи от най-големите европейски центрове. С това той подхранва въображението на своите съграждани и копнежа им да се запознаят с близки и далечни градове. С подчертан интерес към действителността изобразява небесните светила, битови елементи и сцени.
Бенината къща е превърната през 1981 година в музей на Неофит Рилски - основоположник на българското светско образование и пръв български енциклопедист. Обявена е за национален паметник на културата.
Намира се в съседство с църквата „Света Троица”.Строена е през 18 век. Къщата е разположена в голям двор ограден от масивни каменни зидове и тежка дървена порта. Обемнопространственото й решение следва традицията на банската укрепена къща. На приземния етаж са двуделното скривалище, месилнята и стопанските помещения, а на втория етаж са разположени жилищните помещения и килийното училище. Голям чардак свързва чрез външна тераса къщата с бившите стопански постройки, където е уредена документална зала с материали, които разкриват дългогодишната многостранна и народополезна дейност на Неофит Рилски.
В стария Хилендарски, а по-късно Рилски метох през 1986 година е уредена Постоянна иконна изложба на образци от Банската иконописна школа – едно от най-ярките проявления на българската култура през 18 – 19 век. Експонирани са оригинални икони, рисувани от нейни представители. Основно място е отделено на творбите на основоположника на школата – тома Вишанов, синът му Димитър, внукът му Симеон и други иконописци от Банско.
На 05.10.2008 година отвори вратите си Духовно-исторически център „Св. Паисий Хилендарски”. Той е изграден на мястото на изгорялата през 1922 година родна къща на бележития наш възрожденец.
Тук посетителите имат възможност да се запознаят с точна възстановка на килията от Хилендарския манастир /Атон, Гърция/, където Паисий пише „История славянобългарска” /1762 г./, с която поставя началото на Българското възраждане.
В същата сграда е възстановен и изографисан параклиса „Св. Иван Рилски” от Зографския манастир /Атон, Гърция/, в който Паисий се е молел.
Отделено е подобаващо място и на двамата братя на Паисий – Лаврентий и Хаджи Вълчо, които със своята народополезна дейност са оставили трайни следи в историческото ни минало.
През 1952 година отваря вратите един от първите музеи в Пиринския край – къща-музей “Никола Вапцаров”. С откриването й се поставя началото на музейното дело в града. Музейните експозиции са преустроявани неколкократно. Последната е реализирана през 1992 година от творчески екип, ръководен от видния български режисьор Въло Радев. Представена е обстановката на дома, в който е преминало детството на поета, работната стая на майката му Елена Вапцарова, всекидневната и гостната.
В документалната експозиционна зала е представена родната среда, където израства поета. Художествените фотоколажи отразяват важни исторически събития и видни личности, свързани с историческото минало на Банско.
Изложени са оригинални лични вещи на Никола Вапцаров, печат на поета Пеьо Яворов, стар търговски тефтер. В двете зали на горния етаж е проследен живота му след постъпването в Морското машинно училище във Варна. Представени са множество документални и снимкови материали, единствената му издадена приживе стихосбирка „Моторни песни“, наградата на Световния съвет на мира.
Стиховете на световно известния български поет са преведени на повече от 60/70 езика и са издадени в над 100 страни.
Домът на изкуствата към музей “Никола Вапцаров” е с многофункционално пространствено оформление. Тук се организират постоянни и временни изложби, провеждат се научни форуми, срещи с дейци на културата и др. На втория етаж е експонирана постоянна етнографска изложба-базар с автентични ръчно изработени материали, художествени сувенири и произведения на изкуството от Възраждането до наши дни.
Местността „Св. Никола” се намира на 4.5 км. югоизточно от Банско. Тук в непосредствена близост са разкрити основи на древни постройки, крепостни стени, гробове, светилище и некропол.
Обектът, разположен на 5 дка площ е бил много добре укрепен, с важно стратегическо значение.
При проведените археологически разкопки през последните години са открити предмети от бита, датиращи от VI - IV хил. пр. н. е.
Разглеждането на обекта може да се съчетае с организирането на пикник, тъй като местността е много живописна с много зеленина и бистра студена вода.
074988303